След първата направена за подарък на племениика дъска хартиса една торба части. Не вървеше да ги приберем в шкафа да отлежават. Една приятелка ми влезе в положението и от чиста проба съчувствие поръча да направим дъска за нейния Крис, който ставаше на 2 години.
Запретнахме ние ръкави и пак ни се стори, че малко неща имаме. Хукнахме отново по магазините да търсим това и онова.
Вратички, резета, ключалки, катинари - все момчешки нещица, които се оказаха доста трудни за двегодишно. И тук фаворит се оказа тръбата с топчетата и лампичката.
Вместо плат подбрах различни цветове сини и тюркоазени боички. Добавих бели точки за кеф и удоволствие. Ядосах с тях мъжа ми, които намира подобни "лигавщини" за излишни в една чисто мъжка занимавка. Но пък личното ми мнение е, че децата оценяват красивото, симетричното, и добре подреденото - те имат много добър усет за тези неща.
Добавих и няколко цветни елемента, скрих един петел и малко други животинки под вратичките за да провокирам любопитството на Криси.
Тук някъде започнах да си избистрям концепцията. Исках от дъските няколко неща:
- да забавляват децата
затова служат топчетата и колелцата, звънците и дистанционните
- да учат на умения от реалния живот
нека те да могат да отключват катинари, резета, контакти, ципове, колани и тн. Някои родители биха ме апострофирали, че така учим децата на глупости като да бъркат в контакта например. Само че смея да кажа, че не съм съгласна - вроденото детско любопитство подтиква децата да се развиват, така че по-добре да го задоволяваме в контролирана от нас среда.
- да разказват истории
тук все още имам какво да постигна. Иска ми се всяка дъска да е на дадена тема, и да подбирам неща около темата. Засега се справям единствено с подбора на цветове и дизайни и оставям измислянето на истории на майките и татковците.
- да осигурят 10 минути спокойствие на родителите
дали успяваме, все още не зная. Чакам с нетърпение да получа отзиви
- да събират всичко на едно място
стараем се всичко да е закрепено, застопорено и да не може да бъде загубено. Да не го настъпваме сутрин като станем сънени, да не се чудим кое къде да сложим.
- да са безопасни във всяко едно отношение
тук започнахме да премисляме всеки елемент. Да е безопасен, да е боядисан с екологични бои, да не може да бъде погълнат и тн. Стараем се да го правим като за нашите деца.
И като споменах нашите деца, тук някъде в схемата се появиха и те. Назначихме ги за официални тестери и им дадохме заръка да се пробват да счупят, отлепят и изядат всичко по дъските. Те не само, че приеха мисията си насериозно, ми си доведоха и приятелите.
Оказа се, че макар и трудна за двегодишни, то подобна дъска забавлява и десет-годишните.
На гърба на тази дъска залепихме фолио за черна дъска. Нека площта / 50*40 см / да се използва практично, дори и да омръзнат играчките от дъската да остане другата и функция.
След тази дъска настъпи известно затишие в нашето творческо ателие. Все още мислехме с мъжа ми, че това е епизод от филма, наречен творчески хаос. Но не стана точно така...
Кати и Весо
Коментари
Публикуване на коментар